Да си припомним оная идилична картина, когато за първи път авторът описва Ния – шуртящата в зеления двор чешма, яркото слънце, смеховете на младите момичета...

Пътеписът "До Чикаго и назад" на Алеко Константинов завладява съвременния читател с обективното и същевременно критично отношение на автора към американската действителност, такава, каквато той я вижда преди повече от сто години.

Творчеството на Димитър Талев е продължение на епичната традиция, установена още с Вазовия роман- епопея “Под игото”, и отражение на възрожденския подход в пресъсдаването на историята..

Димчо Дебелянов е един от най-трагичните поети в българската литература. Творецът със силно изявена "модерна душа" е обречен на безкрайно лутане между свят идеал и скверна действителност.

Романът “Тютюн” на Димитър Димов е художествено изображение на националния ни живот преди и по време на Втората световна война..

Също като Елин Пелин и Йовков свързва изцяло литературната си дейност със съдбата на българското село, предимно в Добруджа.

"По жицата" е един от тези разкази, който трогва и завладява с идеята за милосърдието и вярата, добротворството и човеколюбието скътани в сърцата на обикновените хора от народа.

В лицето на Елин Пелин българската литература има един от класиците на художествената проза и най-големия творец и реалист на българското село.

Проблемът за нисходящия развой на родовите генерации във времето ...

Алеко Константинов е и според мен ще си остане най-способния български фейлетонист, защото е успял да отрази в безсмъртните си фейлетони повечето от негативните черти на българския манталитет по онова време.