Върху четвърта част на разказа "Една българка" от Иван Вазов.

Елин Пелин обича този свят – света на българското село. Той не опоетизира твърдоглавите, описва ги без идеализация с техните пороци.

Поемата "Септември" осмисля по нов начин традиционните в българската поезия релации: "народ-бог-цар-отечество", "варварство-цивилизация", "народ-вяра-църква", "отечество-човечество", "ад-рай", &q

Преди всичко в образа на Бай Ганьо са вложени само отрицателни черти, само недостатъци и пороци, които са част от националната характерология.

Елин Пелин е определен от своите изследователи като “певец на българското село”. Той има подчертано характерен творчески стил и сюжетна организация, ориентирани към художествено-белетрестична изразност, към проблемите на българския селянин.

Екзистенциална връзка човек – земя, чийто посредник е трудът.

Страданието на човека е основна тема в творбата. Свобода, родина и борба са исторически идеали, вписващи се в битието на всеки народ. Доминира националната идея, духовният облик и уникалната историческа съдба ...

Самото заглавие говори за нещо силно и непостоянно, точно като вятъра. днес го има, утре не, затова и хората казват "вятър работа".

Творчеството на Елин Пелин се появява през двайсетте години на миналия век и отговаря на две същностни тенденции на литературната ситуация от тогава. На първо място литературата продължава да се насочва към българското село

Елин Пелин е автор, който издига националната ни характерология до универсални наблюдения над човешката душа, автор чиято истинска тема е преди всичко самия пъстър, многообразен и прогиворечив живот.