Йордан Йовков е един от класиците в българската литература, създал неувяхващи произведения с трайно идейно естетическо значение.

Войната е една от най-често срещаните теми в българската литература.Ето защо и всепризнат писател като Йовков не може да отдели особено място за нея в творчеството си

Повестта е история на една лична драма, двойно рамкирана от картините на две войни.Като своеобразно мото, вплетено вътре в самото повествование, се откроява афористичното прозрение на автора: "няма нищо по-тягостно от повторението на миналото."

Основната символика на кръга е времето - космично, изначално, универсално, което в сакралния си аспект се докосва до вечността, а неговото профанизиране е другото лице на трагичното човешко съзнание за живота като съществуване между две небитиета.

Любовта е една от изначалните енергии, които движат човешкото съществуване и които определят уникално - човешкото. Любовта е сила, която хармонизира противоположностите...

Есе за Бай Ганьо и думите му "И едните, и другите са маскари!.."

Повестта на Емилиян Станев "Крадецът на праскови" е истински шедьовър на българската литература.

През 1893 г. Алеко Константинов посещава Световното изложение в Чикаго. Надеждите му са свързани с желанието да види демонстрацията на човешкия прогрес, а също така да се увери в напредъка на американското общество.

Блян и реалност в разказа на Елин Пелин "Ангелинка"..

Вапцаровата поезия се ражда в един от най-драматичните моменти на човешката история - годините на Втората световна война, когато светът изживява най-големия сблъсък на прогресивното и реакционното, на възвишено-героичното и антихуманното...