Най-напред чета и търся отговор на въпроса: „Трябваше ли да съжаляваме, че в нашите гори няма зелено дърво?"

Какво е любовта? Една капка на наслада във вечността. Тя ни завладява, и разумът ни вече не помага...

Любовта е била и винаги ще продължава да бъде най-силната стихия. Тя е болка и радост, далечна и близка, отровна и сладка.

Какво е любовта? Миг на наслада, болка и очакване или неизтляващо чувство, което ръководи човека? Хиляди дефиниции, хиляди разбирания…Чувство, което много трудно би могло да се опише...

Любовта... Какво велико чувство! Лъч надежда, светла радост, сладко опиянение.

Колкото и тъжен, мрачен и зловещ да е светът, болката винаги може да бъде смекчена от любовта между хората.Обич има в детската усмивка, във благата дума, във бащината ласка, в майчината милувка....

Какво е любовта? Една капка на наслада във вечността. Тя ни завладява, и разумът ни вече не помага...

Да притежаваш свободата, която да те направи свободен човек, със свой личен начин на мислене, на изразяване, на обличане и т.н. Да си свободен, значи и да си независим, а това несъмнено е необходимо за щастието...

Есе на тема "Децата на града" от Х. Смирненски (изучено в 12 клас).

Франсис Бейкън е казал: "Книгите са кораби на мисълта, странстващи по вълните на времето, грижливо носещи своя скъпоценен товар от поколение на поколение." На мен ми се струва, че тези кораби потъват като величествения Титаник, сблъскали се с ай