Тогава ни се струва, че живеем в един несправедлив свят, изпълнен с жестокост, злоупотреби, болка и унижение. В такъв момент човек се чувства нищожен и безсилен да се справи с всички несгоди и пороци на обществото.

Всяко поколение след Сервантес е орисано да поеме по един или друг начин своята доза донкихотовска дързост. Ред е на моята генерация. Но преди да се отворим за това своеобразно причастие сигурно трябва да сме наясно със съотношението...

Човекът във времето, човекът през времето..... или човекът и времето – това е една от големиет теми в романа на Димитър Димов.

Романът "Тютюн" е произведение за възхода и падението на българската буржоазия, за изчерпаните възможности на ограничен кръг от хора да диктуват законите на обществото, да живеят в лукс и разточителство на фона на всеобщата мизерия и исторически

Есе против хомофобията и дискриминацията...

Есето е на тема Другите до мен,обясняващо моята позиция против дискриминацията....

Едно есе, което съм писала според моите виждания за материалното и духовното...

Къде е любовта? В пролетното цвете или в светлите детски очи? Любовта – символизираща доброта, надежда, радост и красота. Къде е тя? ... Как къде? – В сърцата на хората. В душите и очите им....

Способността да се разбира скритото в човешката душа е това нравствено богатство,с което природата е надарила Йовковия герой Петър Моканина от разказа „По жицата”.

Дългът към рода и дългът към сърцето са две на пръв поглед много близки неща, но всъщност могат да предизвикта най-големите противоречия в живота. Защото човешкото сърце е необятно, а на него не можеш да му заповядваш, нито да ръководиш...