В своето дълголетно съществуване старобългарската книга е написана на ръка и размножавана от преписвачи.

Най-ранните екземпляри са написани върху животинска кожа, която била обработвана с гасена вар, а после опъвана върху рамка и излъсквана с камък, кост или пемза.

Така се получавали пергаментови листове. Те били много скъпи и поради това се прибягвало до изтриване на веднъж написан текст, чието съдържание е изгубило вече своята актуалност, и повторна употреба на книжното тяло. Тези книги, които са повторно изписани, се наричат палимпсести.

Украсата на ръкописите се е усъвършенствала през вековете. Първоначално се е разчитало на красивия почерк (съществували са специфични калиграфски школи). По-късно главните букви в началото на нов абзац са били превръщани в сложна композиция от плетеници и рисунки на растения, животни и митологични същества. Най-богато декорираните ръкописи са съдържали миниатюри – многоцветни изображения в умален вид. Те са били дело на художник, а не на книжовника.

Подвързията на старобългарските книги е била изработвана от кожа, но царските ръкописи са се отличавали. Тяхната подвързия представлява сребърен или златен обков, инкрустиран със скъпоценни камъни.