Живееше един много стар човек. Очите му недовиждаха, краката му не държаха, ръцете му трепереха. Когато ходеше, пристъпяше едвам-едвам и се подпираше с патерица. На трапезата той разливаше чорбицата върху коленете си, преди да я поднесе до устата си. Неговата снаха веднъж рече на мъжа си:
- Не мога да го търпя този старец! Не го искам на трапезата!
- Той ми е баща, какво да го правя?
- Ей там под стълбата съм му постлала едно скъсано чердже. Там да яде!
Синът, който бил отстъпчив човек, махна с ръка:
- Прави както знаеш.
Старецът преглътна два-три пъти и очите му се насълзиха, но нищо не каза. Внучето видя дядовите сълзи и се замисли. Въздъхна дълбоко и излезе на двора. Намери един върбов чукан и почна да го дълбае с теслата.
- Какво правиш тука? - попита го баща му.
- Копаня дълбая - отвърна момчето.
- Защо ти е?
- За да храня с нея мама и тебе, когато остареете. Бащата прехапа устни и разказа всичко на жена си.
Майката се засрами, прибра свекъра си вкъщи, преоблече го и вече си го гледаше чистичък.