Седя тук и за пореден път се опитвам да дешифрирам тези думи: "Адът – това са другите". Темата ми звучи много странно, сякаш зад думите се крие някое послание или някаква подтема. Какво ли си е мислел Жан Пол Сартр, изричайки тези думи?
Философията е наука, която се заема с най-значимите и важни въпроси, които засягат всеки човек. Те могат да бъдат за същността и смисъла на живота, за вярата и бога, и изобщо въпроси, пряко свързани с човека и неговото съществуване...
Зад красотата на вечните идеали- семейството, любовта, приятелството и други подобни, се крие не толкова красивата, но също толкова възвишената истина. И само който познава тези ценности и идеали знае, че „да бъдеш” е да бъдеш себе си сред тези, които оби
Човек не става добродетелен с това, че е извършил една или друга нравствена постъпка, той е добродетелен, когато това поведение е постоянна черта от характера му...
Всички се раждаме малки и постепенно порастваме, но далеч не всеки човек става "голям". Твърде относителни са представите за "голям" и "малък" в живота...
Да пожелаеш свободата, тази изконна човешка ценност, е заложено някъде дълбоко във всеки от нас. Този стремеж се препредава от поколение на поколение още от древни времена, достигайки до нашето съвремие все така жив и ярък...
Според френският философ екзистенциалист Жан Пол Сартр,най-напред човек съществува. Ние живеем, чувстваме, страдаме и се радваме, стремим се към нещо, обичаме....
Ирландският писател Оскар Уайлд е останал в историята като една от най-скандалните и противоречиви личности, не само заради творчеството си, но поради бурния си личен живот...
Чрез тази мисъл на немския философ Имануел Кант се представя истинската същност на понятието "просвещение", как то се приема от човека и какво всъщност е значението му за него...