Веднага след Освобождението общественият живот в нововъзкръснала България, вместо да се въззема, започва бавно и сякаш неотменимо да потъва в мрачината на еснафското дребнотемно ежедневие.
Някаква зловеща прокоба тегне над най-големите български поети. Точно когато са навлезли в най-зрялата си поетическа възраст, повечето от тях биват убивани или умират. Билото на българската поезия се крепи на имената на Христо Ботев, Пейо Яворов, Димчо Де