Счетоводната отчетност,като клон на стопанската отчетност,отразява динамичния израз на имущественото и финансово състояние на предприятието.

Конкретните измерения на основния капитал са активите на предприятието, които могат да имат реално материално или нематериално измерение или да са под формата на вземания.

Дълготрайните материални активи (ДМА) са ресурси на предприятието,които имат веществена форма на проявление, разнообразни по вид и по предназначение,като до голяма степен формират материалната база на предприятието.

Обект на изучаване в настоящата лекция е организацията на синтетичното и аналитичното отчитане на операциите със СМЗ ,като краткотрайни материални активи.

Всяко предприятие,за да функционира нормално и постига своите цели и задачи,следва да разполага със съответните парични авоари.

Разходите имат различна природа на поява,функциониране и съществуване.Те се групират по определен класификационен признак,който е в зависимост от организацията на отчетния процес.

В хода на стопанската дейност между предприятието и околната среда (микро- и макро-),възникват съответните разчетни взаимоотношения,чийто израз са различните вземания и задължения.

Годишният финансов отчет по своята същност представлява подредена система от взаимносвързани и взаимнообусловени отчетни показатели,с помощта на които се характеризира дейността на предприятието.

Съществуването на човечеството се съпътства от непрекъснато потребление на материални блага,което от своя страна е свързано с тяхното непрекъснато възпроизводство.

Активите като обект на счетоводството се определят като ресурс, контролиран от предприятието в резултат на минали събития,от използването на който се очаква бъдеща икономическа изгода.