Драмата като литературен род в древноелинското общество има определена социална функция, ориентирана към нравствените ценности на Античността - епоха, издигнала в етична норма хармонията в човешките взаимоотношения...

Историята на Рамадан от "Дервишово семе" представлява израстване на истинска личност в родов свят – нещо необичайно в това общество, чиято ценност и смисъл на живота е продължаването на рода.

Стихът на Сиирненски е динамичен и образен. Той съдържа "свещенят гняв"- извор на бунтовната стихия.Натрупаният гняв и социалната обида са основа на протеста и в стихотворението "Ний"..

Христо Смирненски е поет на тържетвеното звучене на стиха, на празничното усещане за взривна промяна на света. В стихотворението "Юноша" пътят от "Аз не зная" до "Аз ще знам" е търсене на истината за човека.

Христо Смирненски и избрани творби от неговата поезия. Разработки на част от неговите произведения.

Пътеписът на Алеко Константинов "До Чикаго и назад" разкрива впечатленията на автора от пътуването му до Новия свят в края на 19 век.

Хуманизмът е дълбоко присъщ на българската литература ,защото неините творци са водени от действена любов към човека..

В тази особена книга Елин Пелин е прибягнал и към притчовите сюжети, внушавайки ни идеята и си за сложния, изпъкнен с противоречия човешки свят( „Светите застъпници”,”Очите на свети Спиридон”. Една обиколко на свети Георги”).

В нашето съвремие Вапцаров е спорен автор. Неудобен. И непредвидим. От позицията на спомена за недалечното минало сякаш не си даваме сметка до каква степен поезията на огняро-интелигента е благодатна за възприемане от днешните млади хора...

Йордан Йовков има своето значително и самобитно място в националната ни литература. Утвърдил се като класик в изображението на българското село, писателят е от онези автори, които насочват вниманието си към глъбините на човешката душевност...