Цикълът "Зимни вечери" е своеобразна панорама на социалната трагедия на низините.

Първата реплика на Андрешко е изречена в движение, каруцата вече е отлепила колелетата си от рядката кал, протагонистите - антагонисти на драмата - са активирани...

По време на посещението си в Америка Алеко Константинов има възможност да види ед­но от чудесата на природата - Ниагарския водопад. Своите впечатления от Ниагарския водопад авто­рът пресъздава в пътеписа си "До Чикаго и назад".

В цикъла "Зимни вечери" Смирненски създава галврия от образи на градската беднотия. Тези вечери, които са тежки за лиричните герои стават важни за емоционалния опит на покления читатели.

Нено и Неновица възпитават своя син неправилно, като му дават лош пример с безделния си живот. От криво разбрана обич те угаждат за всичко на Николчо: глезят го, изпълняват всички негови желания..

Прозведението "Приказка за стълбата" е един от безпорните шедьоври в българската литература. Този фейлетон е един от най-дълбоките и мъдри разкази от автора Христо Смирненски.

"Разни хора, разни идеали" е цикъл от четири фейлетона. Алеко Константонов пише тези фейлетони няколко месеца преди смъртта си. Героите не са действителни лица. Те са социални типове, родени от конкретната обществена действителност.

Цикълът "Зимни вечери" представя големия град през очите на бедния и изстрадалия, чиито братя също са изпаднали в мизерията и градът не е толкова щастливо място за тях.

Не е случайно, че в паметта на читателя разказът "По Жицата" остава с яркия спомен за бялата лястовичка - птичката.

Образът на борбата е често срещан в българската литература. Борбата- като символ на свободния дух, на българското. Но в стихотворенията на Никола Вапцаров образът и придобива по-други измерения- откроява се индивидуалната личност, чувствата и емоциите...