Човекът от градските покрайнини в плен "на орис вечна зла"

Смирненски не предлага никакъв път, спасяващ човека от града. Стихотворението започва с гробница и завършва с кал. Всичко това ни кара да бъдем също ням свидетел на безизходицата, да гледаме през мътния прозорец угасващите животи на всички образи...