Мотивът за пътя в цикъла "Сън за щастие" (Пенчо Славейков)

"Ни лъх не дъхва над полени" задава идеята за началото /"в зори ранил на път, аз дишам/на лятно утро свежестта" /Спокойствието, красотата и свежестта на природата описана в стихотворението създават бодрост и оптимизъм в лирическия геро