Тест по Български език и литература за зрелостници и кандидат-студенти I

Както вървя из улицата, неочаквано почва да вали. Дъждът е толкова тънък, че можеш да го видиш само в тъмнината на прозорците и на отворените врати. За да се уверят, минувачите протягат длани във въздуха. Тротоарът постепенно почернява, но под дърветата остават широки светли кръгове: това са техните други дъждовни сенки. Обичам дъжда. Като ме заставя да престоя в бездействие четвърт-половин час под някоя стряха, той ме освобождава от моя бяг подир грижите и ми връща погледа за света; благодарение на него аз отново гледам и мога да бленувам. До тротоара пред мене стои черен автомобил. Той блести под дъжда като лакиран. Забавно ми е да наблюдавам в неговото черно огледало улицата - един тъмен свят, в чиято нощ изникват и се топят силуетите на хора, коне и коли.
Стопанинът идва, автомобилът потегля с шум и оставя на улицата един голям сух правоъгълник. И изведнъж аз си представям някой разсеян безделник, който дохожда да се подслони на това място.
(Далчев, Ат. Дъжд - В: И сърцето най-сетне умира. Стихотворения. Фрагменти, С.:Хр. Ботев, с. 140)

(1) А когато се усмихвате, ще се усмихнат й хората около вас.

(2) Усмихнете се още сега и не спирайте да го правите.

(3) Научно е доказано, че дори изкуствена, усмивката има положителен ефект върху емоциите и настроението ни.

(4) Бъдете сигурни, че докато работите за собственото си щастие, допринасяте и за това на околните. (Из „ 7 съвета как да оправим настроението си само за 1 час “ - БТА днес, 16-22 юни 2007)