Комбиниран тест за класна работа по БЕЛ

Малцина са хората по земното кълбо, които не са чували за Олимпийските игри - най-голямото и престижно спортно събитие на планетата ни, което се организира на всеки че­тири години. Едва ли има и спортист, който да е получавал олимпийско отличие и да не го смята за върхово свое постижение в спорта. Дали обаче всички, които изпитват тръпката, наречена Олимпийски игри, като участници в състезанията или пък като зрители, са чували историята на игрите и знаят колко векове ни делят от тяхното начало?

Олимпийските игри, или още олимпиите, са най-значителните общогръцки състезания, които са устройвани в чест на Зевс Олимпийски в гр. Олимпия, областта Елида в Пелопонес. Те възникнали в далечното предисторическо време, а историята им започва от 776 г., откогато се съставят първите списъци на победителите в надпреварите. Организирали се на всеки четири години през лятото на северния бряг на река Алфей, в т. нар. алтис - свещения учас­тък на Зевс между хълма Кроний и реката. Там се издигали храмове и гробници на олимпийците, олтарът на Зевс, храмът на Хера, съкровищници с дарове за божествата и статуи на победителите.

Празненствата продължавали седем дни, от които първият и последният били запълнени с култови обреди и жертвоприношения. Тогава настъпвало свещено примирие между гръцките племена и градовете-държави, осигурява­ла се пълна неприкосновеност както на състезателите, така и на обикновените посетители, дошли от други мес­та. Игрите били част от религиозните ритуали и затова в тях участвали само свободни гърци, пълноправни граждани, неопетнени от кръвни престъпления. Първоначално се допускали само гърци, после и македонци, а по-късно и римляни. Наблюдатели можели да бъдат варвари, девици и жри­цата на храма до стадиона. Само нa една група хора било абсолютно забранено да присъстват и това били жените, тъй като според култовите традиции те били смятани за непосветени. Смърт грозяла всяка жена, която дръзнела да наруши религиозните норми, като наблюдава игрите. Важен обред е полагането на олтарна клетва от всеки състе­зател, който се задължавал да спазва правилата на игри­те. На престъпилите клетвата се налагали тежки глоби и им се отнемало правото да участват занапред в състезанията. Съществено място в религиозния култ е и ритуа­лът на запалването на олимпийския огън, който се е запа­зил и до днес. Легендите разказват, че точно на олтара на Хера слънцето запалвало пламъка и той горял през цялото време, докато траели игрите. Днес този огън се е превърнал в символ на честната борба за победа.

Началото и краят на Олимпийските игри били изпълнени с култови обреди, а през останалите дни се състояли със­тезанията. Домакини, организатори и арбитри (хеланодики) били жителите на Елида. Надпреварите ставали на стадиона и хиподрума край реката. Участниците мерели сили в бягане на 185 м, двойно бягане, далечно бягане на 520 м, бя­гане с пълно въоръжение, юмручен бой, панкротион (съче­тание на борба с юмручен бой), пентатлон (петобой), ско­кове, хвърляне на диск, мятане на копие, борба, конни състезания. По време на игрите художници, поети и учени има­ли възможност да запознават многобройната публика със своите произведения, но те не получавали награди. Победи­телите (олимпионики) били награждавани с венец от масли­нени клонки, откъснати от свещения лес, израсъл от фидан­ка, която била донесена от Херакъл. Гърците отдавали осо­бена почит на победителите в надпреварите, а трикратни­ят победител се ползвал с изключителни привилегии - имал правото да постави свия статуя в светилището, да не пла­ща данъци и да се храни на държавни разноски.