Творческият свят на Светослав Минков е странен и необичаен за читателя, който познава повествователната традиция на Иван Вазов, Елин Пелин и Йордан Йовков. .

Войната е една от най-често срещаните теми в българската литература.Ето защо и всепризнат писател като Йовков не може да отдели особено място за нея в творчеството си

Повестта е история на една лична драма, двойно рамкирана от картините на две войни.Като своеобразно мото, вплетено вътре в самото повествование, се откроява афористичното прозрение на автора: "няма нищо по-тягостно от повторението на миналото."

Основната символика на кръга е времето - космично, изначално, универсално, което в сакралния си аспект се докосва до вечността, а неговото профанизиране е другото лице на трагичното човешко съзнание за живота като съществуване между две небитиета.

Повестта на Емилиян Станев "Крадецът на праскови" е истински шедьовър на българската литература.

През 1893 г. Алеко Константинов посещава Световното изложение в Чикаго. Надеждите му са свързани с желанието да види демонстрацията на човешкия прогрес, а също така да се увери в напредъка на американското общество.

Романът "Железният светилник" е първият от тетралогията на Димитър Талев, за Илинденското въстание.

В естетическата система на Смирненски се съчетават и допълват две основни начала- противоположни и взаимно отричащи се: сложно се преплитат трагичното и оптимистичното...

Поезията на Никола Вапцаров винаги е съдавала притеснения и изкушения,винаги се е рзглейдала с някакви особени "очила". Когато излиза стихосбирката му "Моторни песни", остава недооценена и неразбрана от съвременниците му.

Паралели между двата текста. Може би най-забележим сред тях е мотивът за отровата, който се реализира и в двата текста (морфинът в "Осъдени души", тютюнът в "Тютюн").