А животът се е развивал и е процъфтявал, а най-накрая се е появил и човека – прекрасния, съвършения венец на природата...Венец, но трънен.

Обгърнат от чужд за душата свят, живеещ в поквара, фалш, суета, нашият съвременник "потъва" в работата и ежедневните ангажименти, които нагло изсмукват цялото му време...

История за любовта Разказват, че веднъж в едно ъгълче на земята се събрали заедно всички човещки чувства и качества. Когато СКУКАТА се прозяла за трети път, ЛУДОСТТА предложила...

Книгата е най-голямото богатство.На това се учим от малки. Да обичаме книгите и да сме богати. Духовно богати. Да сме прочели и съхранили родовата памет, всичко българско и родно.

Есе за нуждата от положителен пример в днешния, лишен от духовност свят. Връщане към възрожденските идеали и стремления. Усещане за родното българско.

Свободата е най-голямото щастие на света! Да правиш и мислиш това, което искаш. Чрез свободата чувстваш, че живееш, а това е равносилно на щастието.

Какво е да си Човек? Тук няма крайности, а Баланс. Няма омраза, а Любов.

Голяма част от нашите поети и писатели нееднократно са засгали тази тема. Да вземем страданието на децата в поезията на Хр. Смирненски – децата на големия град – чужд на предварително ограбените им съдби. Мъка в скръбните им детски души винаги...

Есе за народните будители.Има описания за Паисии Хилендарски, Софроний Врачански и малко за Георги Сава Раковски.

Мило дете,избърши сълзите си...недей да изпълваш красивите си големи очи с тези капки на страданието.Недей да се отказваш от бъдещето,само защото сега не ти върви...