Христо Смирненски е представител на нов период в българската литература – постсимволизма. Създател е на нови, оригинални ценности. Израз на "новото" в творчеството му е визията му за нов, по-добър свят...

В разказа "По жицата" писателят Й.Йовков разкрива нравствената красота на българския селянин чрез образа на Петър Моканина. Моканина е мъдър човек, който има способността да прониква дълбоко в човешката душа...

Тя разкрива живота в неговото богатство. Италианският класик показва, че той е една смес, която съдържа величавото и смешното, нравственото и безнравственото.

Свобода, волност, поривност, стихийност – това са основните понятия, с които обикновено е характеризирана поезията на Ел. Багряна. За поетесата святата "греховност" на духа е в орисията на вечно търсещата и неудовлетворена човешка природа...

Гео Милев е творец с изключителна оригиналност, с борчески новаторски дух. Поет, критик, есеист, художик, театрал, проявяващ задълбочен интерес към музиката...

Еврипид поставя в основата на всичките си произведения човешката личност. В "Електра" той излага на показ своето мнение, че грешките са една неприятна част от живота не само на хората, но и на боговете. Глевните герои са обикновени хора...

В своя роман "Знаменитият идалго Дон Кихот де Ла Манча" Мигел де Сервантес осмива рицарските романи, а не рицарството, като разказва историята на обеднелия испански идалго Алонсо Кихана, който избира трудния и вълнуващ път на приключенията пред

Йордан Йовков е сред онези творци, които със забележително майсторство пресъздават човешката душевност. "По жицата" е сред неговите забележителни творби. Това е разказ за човешкото страдание, надежда и доброта. Ако в образа на Гунчо и трагедията

ЛИС върху "Помниш ли, помниш ли..." на символиста Димчо Дебелянов.

Й. Й. е един от великите български белетристи, който пише за красотата и нейните изпитания и я интерпретира, чрез своите герои и действията им...