"Нежната спирала" е една от типичните творби на Йордан Радичков от по-късния период на неговото творчество. За тях са характерни подчертаният нравствен патос, вниманието към трайното и променливото в човешката душевност...

Повестта "Крадецът на праскови" потапя в един непознат свят на живота от първите десетилетия на ХХ век, когато страната ни е част от големия военен театър на три войни.

Интересен, интригуващ и тъж­но смешен е хумористичният откъс "Бай Ганьо у Иречека" от творбата на Алеко Константинов "Бай Ганьо". Писателят описва своя герой в ситуация на често срещана форма на об­щуване - на гости.

Желанието на Вазов е чрез "Епопея на забравените" да изгради пантеон на великите личности от Възраждането. Създаването на "Епопеята" се свързва с основен проблем във Вазовата поезия след Освобождението – мотива за изгубения идеал и нуж

Всеки човек, изпаднал в отчаяние, най-често търси спасение от пробле-мите си сред втоплината и уюта на родния дом.

Вапцаров - автор на модерното общество, търси, защитава своите социални и универсални измерения. Неговата поезия засяга изцяло общочовешките проблеми...

Поемата "Ралица" на Пенчо Славейков е всичко друго, но не и наивно-сантиментална творба със съзерцателна отвлеченост, която представя безметежна любов. Макар да проявява близост с народо-песенното начало, творбата разкрива "модерната"

Вместването на Вазовото творчество в националната ни литература е многоаспектно и сложно, не толкова поради обема и тематичното разнообразие, колкото поради факта, че на Вазов бе съдено да осъществи генерални трансформационни процеси

Преодоляването на старото патриархално общество и семейно-битовите порядки и насочването към нова социална структура съставя идейно-тематичния център в повестта "Гераците".

Миланлото за ,което героят от елегията "Помниш ли, помниш ли ...’’ бленува , е утехата от мараяните дни на разочарование. Смазана от трагичното бреме на неразрешими противоречия, стардащата личност изпитва носталгия по изгубеният свят на щастие...