Обикновено се смята, че литературата е вторична по отношение на културата, че литературните светове се надстройват над съществуващи социокултурни смисли и ценности, че използуват техните дадености и възможности, за да създадат нови, художествени смисли...

Иван Вазов възстановява и увековечава в паметта на българина мъченическия подвиг на хъшовете, непоколебимостта и съзнателната саможертва на опълченците в боя за Шипка, човещината и скромността на баба Илийца от почти неизвестното старопланинско село....

След гибелта на Димчо Дебелянов един друг голям български поет-Гео Милев отбелязва: ,,Неговата невероятна съвест разбиваше живота на хиляди въпроси, които се сплитаха около душата му в нажежени и безизходни пръстени. Животът беше за него страдание....

Творчеството на Антон Павлович Чехов е последният ,завършващ етап от бляскавия ХІХ век на руската класическа литература, когато тя достига най-високите си върхове и своята световна слава и признание....

Повествованието започва с картина на робската действителност. Сновът потери време тревожно и страшно. Дори мъжете не смеят да се покажат на къра. Погромът на Априлското възстание е разпалил у мнозина не родулюбие а страх....

В стихотворението “Песен за човека” героите показват мнението си за човека на новото време. Той е мразен и обичан, съден и опрощаван, обвиняван и защитаван за грешките, които извършва. Но дори да знае, че е късно, той би искал да се поправи....

В своя разказ "По жицата" Йордан Йовков пресъздава мотива за човешкото страдание чрез съдбата на Гунчо и неговото семейство. Именно мъката и страданието са причината тези хора да тръгнат по безкрайните добруджански пътища, водени от надеждата да

Епическия герой Крали Марко е централен персонаж не само за разглеждания,но и на голяма поредица фолклорни текстове.Нещо повече той е национален герой не само за българите но и за сърбите у които също ще открием изобилие от текстове представящи....

Темата е разработена за входно ниво. Отправна точка са характерите на основните герои в поемата, които са жертви на своето време, в което представите за добро и зло, красиво и грозно често са противоречиви..

Елегичният тон на творбата идва от съзнанието на лирическия герой за разбита младост. Аз-ът се отдалечава от родното, от семейството си и това чувство е проникнало дълбоко във вътрешния мир и бавно руши съкровенните му територии..