Най-съкровеният изповеден миг от вътрешния монолог на лирическия Аз внушава мотивите на прощаването. Те определят и посланието на героя-заветът към братята и бъдещите поколения - "силно да любят и мразят", т. е. да продължат борбата до нейния по

Христо Ботвев е оставил едва давадесетина стихотворения, които го нареждат сред най-великите поети на човечеството. Родено от могъщ талант, Ботевото творчество е висш образец на превръщането на големите проблеми на времето в дълбоко лично изживяване...

Замисълът за създаването нa творбата откриваме в авторовата бележка, поставена под текста: "Написано в ответ на единодушни тогава твърдения за грубост и немузикалност на нашия език, твърдения, давани от чужденците, които пишеха за нова България...

България има в своята история и в своята география много върхове. И Христо Ботев не е просто един от тях, той е най-високият. Тя имаше нужда от него и го роди. Той беше потребен за революцията и тя го създаде.....

В творчеството на Вазов за намерили отражение най-красивите черти на българското.Въплатени в личности,които проявяват високи нравствени добродетели.Такава личност е баба Илийца,героинята от разказа "Една Българка"...

Един от най-четените разкази на Иван Вазов е "Една българка". Поколения българи откриват в него човешката добрина, християнското милосърдие, подвига на една обикновена жена.

Поезията на Ботев е преди всичко плод на конкретна историческа епоха и на българската национална действителност.

В повестта "Немили-недраги" Иван Вазов разкрива възвишения образ на хъша - патриот, който съумява във враждебната чужда страна да съхрани своето човешко достойнство. Действителността притиска емигрантите, принуждава ги да водят жалко съществуван

Поетичният дисонанс на тъгата и мъката, разгърнат от Ботев в песенен мотив на индиви­дуално, лично съпротивление в поемата "Хайдути" - "Тъжно ми й, дядо, жално ми й", откриваме в един по-ранен първичен вариант...

Революционния подвиг в поезията на Христо Ботев.Разсъждения върху "До моето първо либе","На прощаване" и "Обесването на Васил Левки".